СПОМЕНИ ЗА д-р ДЯКОВ специалист акушер гинеколог, през 1956 г. до 2005 г. в град СЛИВЕН
http://sl-news.sliven.net/arhiv/2003/42/obshtestvo/obshtestvo_6.htm
Стигна се дотам, да не мога да работя в болницата, която създадох
Стигна се дотам, да не мога да работя в болницата, която създадох
Вие имате възможността да прочетете публикациите извадени от архивите на вестник „Сливенски новиви”, в който доктор Дяков още тогава направи изказвания, но прокуратурата трябва да се вникне в истиността. Прокуратурата тогава вестници не четеше, нито и интернет използаше, на нея и бяха по-важни парите които и дават, а не съдбата на един специалист, който е дал много за прирастта на Сливен. Нямаше жена да не потърси доктор Дяков за проблемите си и той да не и помогни, въпреки че тогава законите на комунизма бяха сурови. Той беше доктора, който извади от патологията захвърлена бремена жена и я спаси с детето, но за това получи отрова от д-р Митков, която той не погълна благодарение на неговата медецинска сестра, която му събори чашата с кафето и той не можа да я изпие, но стресиран от случая лежа в Раднево. Той спаси родилка във влака и детето, когато турците сложиха бомба в тунела на гара Бухово. Вие това прочетете и истината разберете как прокуратурата благородниците унищожава, а мутрите с парите уважава и сега в същия дух продължава!!!
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ВСС НА РБ И
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
АНТОН СТАНКОВ
София,ул."Съборна"№ 9
ДО ГРАЖДАНИТЕ НА СЛИВЕН
чрез вестник "Сливенски НОВИНИ"
НА ВСС НА РБ И
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
АНТОН СТАНКОВ
София,ул."Съборна"№ 9
ДО ГРАЖДАНИТЕ НА СЛИВЕН
чрез вестник "Сливенски НОВИНИ"
Уважаеми Господин Станков, Скъпи съграждани,
Моето име е Йордан Тодоров Дяков. Моля ви, чуйте моята изстрадана изповед. Завърших Медицинска Академия - София през 1954 г. и 9-месечен курс по Акушерство и гинекология през 1956 г. в АГ-Клиника "Майчин дом" - София. Специализирах акушерство и гинекология в НИАГ - София.
В продължение на близо 50 години работих на различни места в България, а също и в Мозамбик, Сирия, Тунис. Мисля, че съдбата предопредели до края на дните си да помагам да се ражда живот. Под мое ръководство извършваха оперативна дейност, благодарение на което получиха специалност по акушерство и гинекология повечето от колегите в Сливен, които сега са утвърдени специалисти. Няма да е пресилено да кажа, че всяка втора жена в нашия край се е обръшала към мен за помощ.
Реших да реализирам усвоените през годините професионален опит и умения в свободна практика и през 1993 г. наех сграда, която след едногодишен ремонт беше пригодена за нуждите на болнично заведение със съответните гинекологични кабинети, операционни зали и болнични стаи, и оборудвана с всички необходими материали и апаратура. Всичко това постигнах със собствени средства. Осигурих близо 30 работни места - акушерки, лекари, санитарки, регистратори, счетоводител, охрана и друг помощен персонал.
През 1999 г. започнах строеж на собствена сграда, а през 2000 г. заедно с моя син Валентин Дяков като съдружници регистрирахме АГ-болница "Св.Св. Константин и Елена" управлявана и представлявана от мен. Министерство на здравеопазването издаде на болницата разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ-250/11.07.2001 г.
Тъй като голяма част от наличните ни средства бяха изхарчени за строежа и съответното медицинско оборудване, а желанието ни бе, колкото е възможно по-скоро да бъде завършена сградата на болницата, през месец август 2001 г. приехме за съдружник Ибрям Алиев Мустафов, който закупи от мен дялове в размер на 40 % от общия капитал на дружеството.
На 06.11.2001 г. новата сграда на болницата бе открита и аз посветих силите си на лечебната дейност. Малко след това по необясними за мен причини отношението на съдружника Ибрям Мустафов към мен и сина ми рязко се промени. Веднъж Ибрям Мустафов дори ме заплаши, че синът ми ще ме види в гроба. Причина за това беше конфликт между мен и счетоводителката на дружеството - Ива Колева, негова близка, която лично и в присъствието на хора от персонала ми заяви, че ще бъда изхвърлен на улицата. През цялото време се старах дейността ми да бъде посветена изключително на болницата. Парлалелно с това обаче констатирах, че съдружникът Ибрям Мустафов поставя на преден план само собствените си интереси. Още преди началото на нашето съдружие Ибрям Мустафов използваше услугите на адвокатите Магдалена Данчева и Младен Донев. По негово настояване те започнаха да обслужват и дейността на дружеството.
На 29.11.2002 г. проведохме общо събрание на съдружниците. Присъстваха като консултанти на Ибрям Мустафов адвокатите Магдалена Данчева и Младен Донев, а като консултанти на мен и сина ми Валентин Дяков-адвокатите Маргарит Ганев и Евгения Деянова. Когато пристъпихме към гласуване, Ибрям Мустафов се легитимира като съдружник, притежаващ 75 % от капитала на болницата и представи съдебно решение, подписано от съдия Мартин Данчев, с което бе вписано прехвърляне на 35 % от капитала на болницата от сина ми Валентин Дяков на Ибрям Мустафов. Това осигури на Ибрям Мустафов безпрепятствената възможност еднолично да вземе решение да ме освободи като Управител на дружеството.
Ние изразихме недоумението си, и още тогава стана ясно, че вписаното обстоятелство не отговаря на действителността и на развитието на нашите отношения като съдружници. Тъй като гр. Сливен е относително малък град, в който семейното положение е добре известно на обществеността, не можеше да не ни направи впечатление, че представи съдебно решение, подписано от съдия Мартин Данчев, с което бе вписано прехвърляне на 35 % от капитала на болницата от сина ми Валентин Дяков на Ибрям Мустафов.. Още по-важно е да се отбележи, че той е съпруг на адвокат Магдалена Данчева, тясно свързана с интересите на съдружника Ибрям Мустафов и присъстваща в това си качество на събранието. Освобождаването ми като Управител на болницата не почиваше единствено на гласуването с дялове, вписани с това съдебно решение. Ние заявихме, че каквото и да било решение, взето на това събрание, гласувано със 75 % на Ибрям Мустафов няма да бъде законно, защото той не е титуляр на тези дялове. Но особено скандално беше гласуването по точка трета от дневния ред, озаглавена "Избор на управители" и взетото по нея решение "за освобождаването ми като управител". Затова в протокола ние със сина ми сме формулирали особено мнение.
Незабавно предявихме пред Районния съд иск за прогласяване нищожност на "договора" за прехвърляне на дружествени дялове между Валентин Дяков и Ибрям Мустафов поради неистинност на подписа, положен под името на В.Дяков, както и поради нищожност на нотариалните действия. Отделно пред СлОС предявих иск за отмяна решението на Общото събрание от 29.11.2002 г. за освобождовонето ми като Управител на дружеството. На 01.04.2003 г. СлОС - Фирмено отделение наложи обезпечителна мярка "СПИРАНЕ НА ВПИСВАНИЯТА по партидата на дружеството ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВАТА ПО ДВЕТЕ ДЕЛА".
Въпреки това на 08.08.2003 г. съдия от СлОС ВПИСА в търговския регистър свалянето ми като Управител на дружеството. Отново трябваше да се браня срещу незаконните действия на съда. Подадох иск пред Окръжен съд да се установи недопустимост на вписването и да бъде заличено от търговския регистър обстоятелството, че ме освобождават като Управител на болницата. Без всякакво законово основание, този път съдът с "разпореждане" ми отказа разглеждането на този толкова значим спор. Обжалвах отказа пред Бургаския Апелативен съд, който все още не се е произнесъл по жалбата ми.
/Към днешна дата 10.10.2010 г. Бургаския Апелативен съд се е пройзнесъл по жалбата, като определи: "ОТМЕНЯ определението от 13.12.2002 г. по гр. д.№712/2002 на Сл0С, делото е приключило на най-вишата инстанция ВКС и е в полза на покойния специалист д-р Йордан Дяков - Акушеро-гинеколог
Делото, което е висящо пред РС към момента, е във фаза по доказателства. В съдебното заседание, проведено на 30.06.2003 г. беше представена и изслушана експертиза, която се произнесе с категоричния доказателствен извод, че подписът, положен върху договора за прехвърляне на дружествени дялове в размер на 35 % от капитала на болницата НЕ Е НА Валентин Дяков. Следващото съдебно заседание е насрочено за 29.10.2003 г.. Само шест дни преди това и при наложена обезпечителна мярка "спиране на вписванията…", по един абсурден начин беше извършена ПОРЕДНАТА недопустима намеса в развитието от страна на съдията Мартин Данчев, който с решение вписа вече и изключването - моето и на сина ми Валентин Дяков като съдружници.
Делото пред РС, ще има вероятно още дълго развитие. Предстои решаването му в първа инстанция, а след това вероятно ще бъде и обжалвано и така до изчерпване на възможностите по нашето триинстанционно производство. Затова обезпечителната мярка гарантираше, че заварените към момента на започването на това дело отношения, както между съдружниците, така и между тях и дружеството няма да бъдат променяни докато делото не приключи с влязъл в сила съдебен акт. Това не беше изпълнено. Вече два пъти Сливенският Окръжен съд пренебрегна обезпечителната мярка, която сам наложи.
Вследствие на всичко това се стигна до положението аз самия да не мога да работя в болницата, която сам създадох. При очаквания от сина ми и от мен положителен резултат и възтържествуване на справедливостта, ефектът ще бъде, че Ибрям Мустафов не само ще бъде лишен от придобитите от него по измамен начин 35 % от капитала на болницата, но и ще са налице всички необходими по закон предпоставки за неговото изключване. А след ЦИНИЧНАТА НАМЕСА на представителя на правосъдието Мартин Данчев, се оказа, че изключени сме аз и сина ми и че дружеството е овладяно еднолично от Ибрям Мустафов с всички най-тежки последици от това - Започна чистка на персонала, като бяха засегнати най-подготвените специалисти, които бяха уволнени. Но може би най-важната от всички последици е името на болницата, което винаги е било неразривно свързано с моето професионално име. На мен не ми е безразлично, когато пред очите ми граденият авторитет се срива, защото болницата не е само сграден фонд или оборудване, а е преди всичко личностно и професионално присъствие.
И до днес не е ясно, как се допусна в Сливенския съд, съдия от Наказателно отделение да постановява решения по фирмени дела. Как делото се оказа разпределено на съдията Мартин Данчев-съпруг на адвокатката на Ибрям Мустафов? Как съдията Мартин Данчев, след като се е счел компетентен да се произнесе, не е забелязал, че липсва протокол от Общо събрание на съдружниците, от който да е видно, взето ли е такова решение за прехвърляне на дружествени дялове?
Благодарение на всичко това се обезсмисля целия ми живот, защото въпреки, че години наред съм се трудил и върху мен се крепи авторитета на цялата болница, аз се оказах първо освободен като Управител, а след това - изключен и като съдружник. А съдбата на болницата, на целия ми живот се предостави в ръцете на Ибрям Мустафов, който никога не е бил в допир с лечебната дейност и здравеопазването. Съдебната система в града се оказа в защита на нечии користни интереси. И се поставя въпросът, когато аз спечеля делото, което ще е основание именно Ибрям Мустафов да бъде изключен като съдружник, какво ще ни бъде възстановено от съда? Как тогава съда ще ми даде защитата, която днес ми е нужна? И когато делото приключи, чия отговорност ще ангажираме тогава, кого ще съдим ние за накърнените си вследствие действията на съда права? Държавата? Защото тогава именно държавата ще носи отговорност за действията на своя магистрат Мартин Данчев?
Ето защо, Господин Станков, се обръщам към Вас като Министър на правосъдието и Председател на Висшия съдебен съвет на РБ с молба да бъде извършена проверка за нарушенията, извършени от съдията Мартин Данчев при изпълнение на служебните му задължения, както и за действията му в нарушение на правилата на професионалната етика и за нарушаване на положената клетва в името на народа да бъде безпристрастен, обективен и справедлив.
Обръщам се и към вас, колеги, с които години работим, към всички сливенци, които ме познават, към неподкупните пера на журналистите от града, помогнете ми, подкрепете ме! Лишават ме не от болницата, а от смисъла на живота ми. Защото дори и последната глътка въздух, която ми остава, може да бъде сладка, ако помагам на раждащия се живот.
Моето име е Йордан Тодоров Дяков. Моля ви, чуйте моята изстрадана изповед. Завърших Медицинска Академия - София през 1954 г. и 9-месечен курс по Акушерство и гинекология през 1956 г. в АГ-Клиника "Майчин дом" - София. Специализирах акушерство и гинекология в НИАГ - София.
В продължение на близо 50 години работих на различни места в България, а също и в Мозамбик, Сирия, Тунис. Мисля, че съдбата предопредели до края на дните си да помагам да се ражда живот. Под мое ръководство извършваха оперативна дейност, благодарение на което получиха специалност по акушерство и гинекология повечето от колегите в Сливен, които сега са утвърдени специалисти. Няма да е пресилено да кажа, че всяка втора жена в нашия край се е обръшала към мен за помощ.
Реших да реализирам усвоените през годините професионален опит и умения в свободна практика и през 1993 г. наех сграда, която след едногодишен ремонт беше пригодена за нуждите на болнично заведение със съответните гинекологични кабинети, операционни зали и болнични стаи, и оборудвана с всички необходими материали и апаратура. Всичко това постигнах със собствени средства. Осигурих близо 30 работни места - акушерки, лекари, санитарки, регистратори, счетоводител, охрана и друг помощен персонал.
През 1999 г. започнах строеж на собствена сграда, а през 2000 г. заедно с моя син Валентин Дяков като съдружници регистрирахме АГ-болница "Св.Св. Константин и Елена" управлявана и представлявана от мен. Министерство на здравеопазването издаде на болницата разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ-250/11.07.2001 г.
Тъй като голяма част от наличните ни средства бяха изхарчени за строежа и съответното медицинско оборудване, а желанието ни бе, колкото е възможно по-скоро да бъде завършена сградата на болницата, през месец август 2001 г. приехме за съдружник Ибрям Алиев Мустафов, който закупи от мен дялове в размер на 40 % от общия капитал на дружеството.
На 06.11.2001 г. новата сграда на болницата бе открита и аз посветих силите си на лечебната дейност. Малко след това по необясними за мен причини отношението на съдружника Ибрям Мустафов към мен и сина ми рязко се промени. Веднъж Ибрям Мустафов дори ме заплаши, че синът ми ще ме види в гроба. Причина за това беше конфликт между мен и счетоводителката на дружеството - Ива Колева, негова близка, която лично и в присъствието на хора от персонала ми заяви, че ще бъда изхвърлен на улицата. През цялото време се старах дейността ми да бъде посветена изключително на болницата. Парлалелно с това обаче констатирах, че съдружникът Ибрям Мустафов поставя на преден план само собствените си интереси. Още преди началото на нашето съдружие Ибрям Мустафов използваше услугите на адвокатите Магдалена Данчева и Младен Донев. По негово настояване те започнаха да обслужват и дейността на дружеството.
На 29.11.2002 г. проведохме общо събрание на съдружниците. Присъстваха като консултанти на Ибрям Мустафов адвокатите Магдалена Данчева и Младен Донев, а като консултанти на мен и сина ми Валентин Дяков-адвокатите Маргарит Ганев и Евгения Деянова. Когато пристъпихме към гласуване, Ибрям Мустафов се легитимира като съдружник, притежаващ 75 % от капитала на болницата и представи съдебно решение, подписано от съдия Мартин Данчев, с което бе вписано прехвърляне на 35 % от капитала на болницата от сина ми Валентин Дяков на Ибрям Мустафов. Това осигури на Ибрям Мустафов безпрепятствената възможност еднолично да вземе решение да ме освободи като Управител на дружеството.
Ние изразихме недоумението си, и още тогава стана ясно, че вписаното обстоятелство не отговаря на действителността и на развитието на нашите отношения като съдружници. Тъй като гр. Сливен е относително малък град, в който семейното положение е добре известно на обществеността, не можеше да не ни направи впечатление, че представи съдебно решение, подписано от съдия Мартин Данчев, с което бе вписано прехвърляне на 35 % от капитала на болницата от сина ми Валентин Дяков на Ибрям Мустафов.. Още по-важно е да се отбележи, че той е съпруг на адвокат Магдалена Данчева, тясно свързана с интересите на съдружника Ибрям Мустафов и присъстваща в това си качество на събранието. Освобождаването ми като Управител на болницата не почиваше единствено на гласуването с дялове, вписани с това съдебно решение. Ние заявихме, че каквото и да било решение, взето на това събрание, гласувано със 75 % на Ибрям Мустафов няма да бъде законно, защото той не е титуляр на тези дялове. Но особено скандално беше гласуването по точка трета от дневния ред, озаглавена "Избор на управители" и взетото по нея решение "за освобождаването ми като управител". Затова в протокола ние със сина ми сме формулирали особено мнение.
Незабавно предявихме пред Районния съд иск за прогласяване нищожност на "договора" за прехвърляне на дружествени дялове между Валентин Дяков и Ибрям Мустафов поради неистинност на подписа, положен под името на В.Дяков, както и поради нищожност на нотариалните действия. Отделно пред СлОС предявих иск за отмяна решението на Общото събрание от 29.11.2002 г. за освобождовонето ми като Управител на дружеството. На 01.04.2003 г. СлОС - Фирмено отделение наложи обезпечителна мярка "СПИРАНЕ НА ВПИСВАНИЯТА по партидата на дружеството ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВАТА ПО ДВЕТЕ ДЕЛА".
Въпреки това на 08.08.2003 г. съдия от СлОС ВПИСА в търговския регистър свалянето ми като Управител на дружеството. Отново трябваше да се браня срещу незаконните действия на съда. Подадох иск пред Окръжен съд да се установи недопустимост на вписването и да бъде заличено от търговския регистър обстоятелството, че ме освобождават като Управител на болницата. Без всякакво законово основание, този път съдът с "разпореждане" ми отказа разглеждането на този толкова значим спор. Обжалвах отказа пред Бургаския Апелативен съд, който все още не се е произнесъл по жалбата ми.
/Към днешна дата 10.10.2010 г. Бургаския Апелативен съд се е пройзнесъл по жалбата, като определи: "ОТМЕНЯ определението от 13.12.2002 г. по гр. д.№712/2002 на Сл0С, делото е приключило на най-вишата инстанция ВКС и е в полза на покойния специалист д-р Йордан Дяков - Акушеро-гинеколог
Делото, което е висящо пред РС към момента, е във фаза по доказателства. В съдебното заседание, проведено на 30.06.2003 г. беше представена и изслушана експертиза, която се произнесе с категоричния доказателствен извод, че подписът, положен върху договора за прехвърляне на дружествени дялове в размер на 35 % от капитала на болницата НЕ Е НА Валентин Дяков. Следващото съдебно заседание е насрочено за 29.10.2003 г.. Само шест дни преди това и при наложена обезпечителна мярка "спиране на вписванията…", по един абсурден начин беше извършена ПОРЕДНАТА недопустима намеса в развитието от страна на съдията Мартин Данчев, който с решение вписа вече и изключването - моето и на сина ми Валентин Дяков като съдружници.
Делото пред РС, ще има вероятно още дълго развитие. Предстои решаването му в първа инстанция, а след това вероятно ще бъде и обжалвано и така до изчерпване на възможностите по нашето триинстанционно производство. Затова обезпечителната мярка гарантираше, че заварените към момента на започването на това дело отношения, както между съдружниците, така и между тях и дружеството няма да бъдат променяни докато делото не приключи с влязъл в сила съдебен акт. Това не беше изпълнено. Вече два пъти Сливенският Окръжен съд пренебрегна обезпечителната мярка, която сам наложи.
Вследствие на всичко това се стигна до положението аз самия да не мога да работя в болницата, която сам създадох. При очаквания от сина ми и от мен положителен резултат и възтържествуване на справедливостта, ефектът ще бъде, че Ибрям Мустафов не само ще бъде лишен от придобитите от него по измамен начин 35 % от капитала на болницата, но и ще са налице всички необходими по закон предпоставки за неговото изключване. А след ЦИНИЧНАТА НАМЕСА на представителя на правосъдието Мартин Данчев, се оказа, че изключени сме аз и сина ми и че дружеството е овладяно еднолично от Ибрям Мустафов с всички най-тежки последици от това - Започна чистка на персонала, като бяха засегнати най-подготвените специалисти, които бяха уволнени. Но може би най-важната от всички последици е името на болницата, което винаги е било неразривно свързано с моето професионално име. На мен не ми е безразлично, когато пред очите ми граденият авторитет се срива, защото болницата не е само сграден фонд или оборудване, а е преди всичко личностно и професионално присъствие.
И до днес не е ясно, как се допусна в Сливенския съд, съдия от Наказателно отделение да постановява решения по фирмени дела. Как делото се оказа разпределено на съдията Мартин Данчев-съпруг на адвокатката на Ибрям Мустафов? Как съдията Мартин Данчев, след като се е счел компетентен да се произнесе, не е забелязал, че липсва протокол от Общо събрание на съдружниците, от който да е видно, взето ли е такова решение за прехвърляне на дружествени дялове?
Благодарение на всичко това се обезсмисля целия ми живот, защото въпреки, че години наред съм се трудил и върху мен се крепи авторитета на цялата болница, аз се оказах първо освободен като Управител, а след това - изключен и като съдружник. А съдбата на болницата, на целия ми живот се предостави в ръцете на Ибрям Мустафов, който никога не е бил в допир с лечебната дейност и здравеопазването. Съдебната система в града се оказа в защита на нечии користни интереси. И се поставя въпросът, когато аз спечеля делото, което ще е основание именно Ибрям Мустафов да бъде изключен като съдружник, какво ще ни бъде възстановено от съда? Как тогава съда ще ми даде защитата, която днес ми е нужна? И когато делото приключи, чия отговорност ще ангажираме тогава, кого ще съдим ние за накърнените си вследствие действията на съда права? Държавата? Защото тогава именно държавата ще носи отговорност за действията на своя магистрат Мартин Данчев?
Ето защо, Господин Станков, се обръщам към Вас като Министър на правосъдието и Председател на Висшия съдебен съвет на РБ с молба да бъде извършена проверка за нарушенията, извършени от съдията Мартин Данчев при изпълнение на служебните му задължения, както и за действията му в нарушение на правилата на професионалната етика и за нарушаване на положената клетва в името на народа да бъде безпристрастен, обективен и справедлив.
Обръщам се и към вас, колеги, с които години работим, към всички сливенци, които ме познават, към неподкупните пера на журналистите от града, помогнете ми, подкрепете ме! Лишават ме не от болницата, а от смисъла на живота ми. Защото дори и последната глътка въздух, която ми остава, може да бъде сладка, ако помагам на раждащия се живот.
д-р Йордан Дяков - Акушеро-гинеколог
Няма коментари:
Публикуване на коментар