понеделник, 12 декември 2011 г.

Доказване на истината за болницата!!!



                                             Jivko Jelev Bachvarov
               За д-р Дяков
Вие имате възможността да прочетете публикациите извадени от архивите на вестник  „Сливенски новиви”, в който  доктор Дяков още тогава направи изказвания, но  прокуратурата трябва да  се вникне в истиността. Прокуратурата тогава вестници не четеше, нито и интернет използаше, на нея и бяха по-важни парите които и дават, а не съдбата на един специалист, който е дал много за прирастта на Сливен. Нямаше жена да не потърси доктор Дяков за проблемите си и той да не и помогни, въпреки че тогава законите на комунизма бяха сурови. Той беше доктора, който извади от патологията захвърлена  бремена жена и я спаси с детето, но за това получи отрова от д-р Митков, която той не погълна благодарение на неговата медецинска сестра, която му събори чашата с кафето и той не можа да я изпие, но стресиран от случая лежа в Раднево. Той  спаси родилка във влака и детето, когато турците сложиха бомба  в тунела на  гара Бухово. Вие  това прочетете и истината разберете как прокуратурата благородниците унищожава, а мутрите с парите уважава и сега в същия дух продължава!!!

Доказване на истината за болницата!!!
               Сигнал от Живко Желев


                                                              кликнете върху сигнал!!!

кликнете  върху резолюция!!!

ЧРЕЗ
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СЛИВЕН
преп. с вх.№3720/2011
ДО
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
СЛИВЕН

Ж А Л Б А
 09.12.2011 год. 
От  Живко Желев Бъчваров с л.к.№XXXXXX, изд. на 28.04.2011 год. от МВР-Сливен, от гр.Сливен, кв.”Речица”, ул.”Малина” №9, тел. за контакт 0887027608.
                Срещу:  Резолюция от 25.11.2011 год. на мл.прокурор В. Василева за прекратяване на преписка с вх.№3720/2011 по описа на РПСл.
            Правно основание чл.213, ал.2 от НПК.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР,

              С резолюция от 25.11.2011год.  мл.прокурор  при  РПСл. В.Василев  отказа да образува  досъдебно производство по подадения от мен сигнал за извършено престъпление по чл.319 от НК и прекрати пр.пр. вх.№3720/2011 год. на основание чл.1, т.3 вр. с чл.4, т.1, вр. с чл.8 от Инструкция № И89/10.03.2011год. на Главния прокурор на Р.България и Министъра на вътрешните работи. Като основен довод за това се сочи, че записът на заповед от 19.03.2002 год. принадлежи изцяло на Ибрям Мустафов и той като единствен негов притежател имал право да се разпорежда с документа и с правата, които черпи от него, по начин, определен единствено от него самия. Така прокурорът обосновава извод, че разпореждането с него не предполага  съставомерност на деяние по чл.319 от НК.
              Действително, за да е налице съставомерност по чл.319 от НК е необходимо в случая Ибрям Мустафов да е скрил, унищожил или повдредил чужд, или неизключително нему принадлежащ документ, с цел причиняване вреда на другиму или да набави за себе си или за другиго имотна облага. Тезата на прокурора, че записът на заповед е изключителна собственост на Мустафов е несъстоятелна. Противно на това, твърдя, че документът не е изключително негова собственост по следните съображения.
            На първо място записът на заповед е ценна книга, която се предава на разположение на приносителя  единствено  и с цел той да може да реализира своето вземане по надлежния ред, в съответните срокове. Срещу неговото право, стои задължението на издателя/платеца да заплати посочената сума. С издаване на изпълнителен лист  и образуване на изпълнително производство се отпочва принудително изпълнение по събиране на вземането. Така при упражняване на правата, които приносителят черпи от записа на заповед се засягат интересите на издателя, на неговите близки и въобще на обществените отношения, свързани с реда за документиране и правната сигурност, която създават документите. Ето защо, само на това основание, записът на заповед не е изключително притежание на приносителя Мустафов,  тъй като с него се засягат правата и на трети лица. В подкрепа на това е и чл.492 от ТЗ, който постулира, че при плащането платецът може / има правото/ да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че същата е платена /ал.1/, както и да иска при частично плащане, то да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка /ал.3/. Това вече е право на издателя, свързано с доказване на извършеното плащане. При
пълно плащане на сумата, притежателят дължи връщане на записа на неговия издател. Ако се следва логиката на младшия прокурор, тогава трябва да се приеме, че от този момент /от връщането му/ записът на заповед става единствена собственост на издателя. Теза, която е повече от несъстоятелна. За това дали документът е във владение на едно лице не следва да се съди, че той е изключително негово притежание. След като има основателни съмнения /потвърдено и с постановление от 07.07.2006 год.на Окръжна прокуратура Сливен/, че документът е инкриминиран /неистински/ и се дават указания за отпочване на досъдебно производство, не следва да се оставя на волята на ползващия се от него да се разпорежда със същия. Ако бъде унищожен предмета на престъплението, как ще се установи съставомерността на деянието?
            От материалите по делото се установи, че записът на заповед е скрит или поне не се знае неговото местонахождение. При доказано образувано изпълнително производство и оспорване истинността на документа, „скриването” му в случая е изцяло във вреда на  издателя, тъй като се възпрепятства същият да упражни правото надлежно да го оспори. Така приносителят с неправомерните си действия черпи права от изложеното в документа.
Съгласно т.14 от Постановление №3/23.03.1982 год. по нак.д.12/1981 год. на Пленум на ВС: „Изразът "чужд или не изключително нему принадлежащ документ" по чл. 319 НК се отнася за лицето, което има право да държи документа, да го притежава и ползува правомерно и да черпи права от него. 
           Изложеното по-горе налага единствения извод, че след „компетентните” дейтвия на ОР Валентин Милев от ОД МВР Сливен, този документ е умишлено укрит, с което изцяло се засягат правата на сочения за негов издател – д-р Йордан Дяков. Предвид изложеното, намирам, че са налице достатъчно данни за съставомерност на деянието по чл.319 от НК. В подкрепа на моето твърдение за наличието на съставомерност на описаното деяние е и Решение от 14.05.2003 по гр.4123/2002 год., IV Б отд., на СГС, оставено в сила с решение по гр.д.№1773/2003 год., ТК, II отд. на ВКС, в което се разглежда иск по чл.97, ал.4 от ГПК /отм./ за установяване на престъпно обстоятелство по чл.319 от НК – унищожаване или скриване на банков акредитив. Банковият акредитив, така както и записа на заповед представлява едностранно сделка – писмено волеизявление за заплащане на определена сума по поръчение и за сметка на свой клиент.
           Предвид гореизложеното Ви Моля, Уважаеми Господин Окръжен Прокурор, да отмените отказа на СРП и върнете случая с указания за образуване на.
досъдебно производство и започване на разследване по случая. В  случай че се прикриват направените престъпления от страна на прокуратурата ще се обърна към по Виша инстанция и до ЕС


    09.12.2011год.                                                  С уважение:.............                                                                                                                                                          .......................................
гр. Сливен                                                          /Живко Ж. Бъчваров/



            Сигнал от Вальо Дяков
                                                            кликнете върху сигнала!



                                                         кликни върху жалбата!

          

                                                  кликни върху постановлението!



                                                                                           ЧРЕЗ
                                                                           РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
                                                                           СЛИВЕН
                                                                           преп. с вх.№3700/2011 год.


                                                                           ДО
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
СЛИВЕН



Ж      А   Л    Б     А

От Мариана Айдарова, адвокат към Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес –  гр.София, пл.”България” №X, ет.X, офисX, тел.XXXXXXX, пълномощник на Валентин Йорданов Дяков.

Срещу:  Постановление от 08.11.2011 год. на прокурор М.Радева за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване преписка с вх.№3700/2011 год. по описа на РПС.
            
         Правно основание:  чл.213,  ал.2 във вр. с чл.200 от НПК

        
УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН / ГОСПОЖО  ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР,

Получих Постановление от 08.11.2011 год. на прокурор Милена Радева, с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и прекратена преписка с вх.№3700/2011 год. по описа на РПСл.  Последната е образувана по сигнал за извършени престъпления от общ характер от лицата – Ибрям Мустафов Алиев и Димитър Григоров Григоров.
Намирам отказа на прокурора  основаващ се на чл.24, ал.1, т.6 НПК за незаконосъобразен в тази му част  и обжалвам същия пред Вас по изложените по-долу аргументи.
В жалбата си сме сезирали органите на досъдебното производство за ново обстоятелство – решение на ВКС, което опровергава изводите на прокуратурата в прекратителното постановление  от 28.05.2005год. , че документът  /договор за прехвърляне на 175 дружествени дяла в САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ООД , гр.Сливен  не е истински/.  ВКС, след назначени единична и три тричленни експертизи обосновава извод, че подписът не е положен от Валентин Дяков, а договорът е обявен за нищожен, поради липса на съгласие.
Този, неизяснен от прокуратурата момент, е нов и категорично навеждащ на извод за извършено престъпление. Наличието на постановление за прекратяване, издадено преди решението на ВКС, не може да бъде основание за отказ от наказателно преследване само защото прокуратурата не е успяла да установи по-рано, че този документ не е неистински. Ето защо е налице ново основание за започване на наказателно производство, без значение, че срещу Ибрям Мустафов е водено досъдебно производство №12/2003 год. за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НПК.
Наред с това, не е налице влязло в сила прекратително постановление, тъй като то не е връчено на посочения от В. Дяков адрес, нито на адреса, на който той е регистриран. Видно от обратната разписка същото е връчено на трето лице, което не е  посочило в какво качество приема документа /наруш. на чл.160, ал. 7 от НПК-отм./ и което не е  поело задължение да предаде връчения му акт / наруш. на чл.160, ал.6 НПК отм./ За  постановлението за прекратяване научихме едва след справка през октомври 2011 год. в деловодството на  прокуратурата от близък на Валентин Дяков и сме обжалвали същото пред Районен съд Сливен. Предвид липсата на данни за надлежно връчване не е налице влязло в сила прекратително постановление, поради което отказът на прокурор М.Радева, основаващ се на чл.24, ал.1, т.6  е незаконосъобразен в тази му част.
Отделно от горното, сигналът съдържа данни за извършено престъпление и от нотариус Димитър Григоров. За него на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК отново е отказано образуването на досъдебно производство. Сочи се, че с постановление от 09.07.2008 год. по прехиска с вх.№2301/2008 год. вече е направен отказ от образуване на производство срещу лицето по чл.217, ал.1, чл.308, ал.2 и ал.3 и чл.309, ал.1 от НК.     
 Следва да се отбележи отново, че постановлението от 09.07.2008 год. на РПСл по жалба с вх.№2301/2008 год. на В.Дяков, също не е връчено нито на него нито на упълномощено от него лице, предвид което важат изложените по-горе аргументи.
         След промените в НПК в сила от 28.05.2010 год. посочената от прокурора разпоредба на чл.24, ал.1, т.1 от същия съдържа две основания, които изключват образуване на наказателно производство, респ. неговото прекратяване - деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В обжалваното постановление не се сочи, на коя от двете разпоредби се основава отказът, с което безспорно същият е назаконосъобразен с оглед на това, че не сме запознати с мотивите на прокурора.
         Не мога да не отбележа и че в обжалваното постановление прокурорът е отбелязъл, че прилага и двете постановления, цитирани в неговия отказ, но нито едно от тях не е приложено. На стр.1 и 2 отбелязва : „ Прилагам” копия от постановления..... , но такива в действителност не са приложени. Дали по този начин не са връчени и на доверителят ми??

         УВАЖЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР,  предвид изложените факти и на основание чл.213, ал.2 от НПК да отмените постановление от 08.11.2011 год. на РПСл. по преп. с вх.№3700/2011 год. и да разпоредите образуването на досъдебно производство и започване на разследване по случая.


гр. София                                                      С  уважение:......................
18.11.2011 год.                                                             /адв. Мариана Айдарова/

На 15.08.2006г. почина д-р Йордан Тодоров Дяков от създадената корупция в съдебнага система, която от 2001г. умишлено прикриваше истината, като приживе многократно повтаряше,че се прикриват престъпленията от корупционата прокуратура и един турчин, те унищожха  един кадърен специалист! Този специалист е дал 13000 живота за нашия Сливен!!!
Същите  прокурори и  съдии  който тогава умишлено отнеха болницата на д-р Дяков сека те не искат да признаят вината си. Приканвами СЛИВЕНСКИЯ СЪД И ПРОКУРАТУРАда си направят самоотвод защото за тези корупции ще дъбе запознато Европейското законодателство!!!



Няма коментари:

Публикуване на коментар