86 години от рождението на д-р Дяков

Днес шести февруари се навършват 86 години от раждането на големия Сливенски лекар Доктор Йордан Тодоров  Дяков. Той е известен с това, че винаги е бил непримирим радетел за благополучието на България, както по времето на тоталитарния режим  и след така наречената демокрация. По  време на четири годишния си престой в Мозамбик, се запознава  с много светила на съвременната Медицина, като Кристиан Барнард - световноизвестен сърдечен хирург, който извършва първата в света трансплантация на човешко сърце .
Става и приятел със съпругата на Нелсън Мандела, южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият избран с всеобщо гласуване и много други значими личности,  с които споделя вижданията си за промяна към по-добро бъдеще. Извършва множество уникални операции, с който става известен в Африка, скривани умишлено от тогавашният режим, освен това прилага нова методика срещу женския и мъжки стерилитет. Създал първата частна гинекологична болница в България в далечната 1993 година,  превърнала се по-късно на Св. Св. „Константин и Елена”, а след като бе открадната чрез измама от дошлия наготово съдружник през 2001 г. беше прекратена и известна сега на сливналии не само като Ева.

Той е изродил 13000 деца от 1956 г. до 2006 г. Вие изчислете колко баби, синове, дъщери и внуци  е постигнал за увеличението на Сливен!!!

  За д-р Дяков
Вие имате възможността да прочетете публикациите извадени от архивите на вестник  „Сливенски новини”, в който  доктор Дяков още тогава направи изказвания, но  прокуратурата трябва да  се вникне в истинността. Прокуратурата тогава вестници не четеше, нито и интернет използваше, на нея и бяха по-важни парите които и дават, а не съдбата на един специалист, който е дал много за прираста на Сливен. Нямаше жена да не потърси доктор Дяков за проблемите си и той да не и помогни, въпреки че тогава законите на комунизма бяха сурови. Той беше доктора, който извади от патологията захвърлена  бременна жена и я спаси с детето, но за това получи отрова от д-р Митков, която той не погълна благодарение на неговата медицинска сестра, която му събори чашата с кафето и той не можа да я изпие, но стресиран от случая лежа в Раднево. Той  спаси родилка във влака и детето, когато турците сложиха бомба  в тунела на  гара Бухово. Вие  това прочетете и истината разберете как прокуратурата благородниците унищожава, а мутрите с парите уважава и сега в същия дух продължава!!!

Доказване на истината за болницата!!!

                                             Jivko Jelev Bachvarov

               За д-р Дяков
Вие имате възможността да прочетете публикациите извадени от архивите на вестник  „Сливенски новиви”, в който  доктор Дяков още тогава направи изказвания, но  прокуратурата трябва да  се вникне в истиността. Прокуратурата тогава вестници не четеше, нито и интернет използаше, на нея и бяха по-важни парите които и дават, а не съдбата на един специалист, който е дал много за прирастта на Сливен. Нямаше жена да не потърси доктор Дяков за проблемите си и той да не и помогни, въпреки че тогава законите на комунизма бяха сурови. Той беше доктора, който извади от патологията захвърлена  бремена жена и я спаси с детето, но за това получи отрова от д-р Митков, която той не погълна благодарение на неговата медецинска сестра, която му събори чашата с кафето и той не можа да я изпие, но стресиран от случая лежа в Раднево. Той  спаси родилка във влака и детето, когато турците сложиха бомба  в тунела на  гара Бухово. Вие  това прочетете и истината разберете как прокуратурата благородниците унищожава, а мутрите с парите уважава и сега в същия дух продължава!!!

Доказване на истината за болницата!!!

               Сигнал от Живко Желев

                                                              кликнете върху сигнал!!!

кликнете  върху резолюция!!!

ЧРЕЗ

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СЛИВЕН

преп. с вх.№3720/2011

ДО

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА

СЛИВЕН

Ж А Л Б А

 09.12.2011 год. 

От  Живко Желев Бъчваров с л.к.№XXXXXX, изд. на 28.04.2011 год. от МВР-Сливен, от гр.Сливен, кв.”Речица”, ул.”Малина” №9, тел. за контакт 0887027608.

                Срещу:  Резолюция от 25.11.2011 год. на мл.прокурор В. Василева за прекратяване на преписка с вх.№3720/2011 по описа на РПСл.

            Правно основание чл.213, ал.2 от НПК.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР,

              С резолюция от 25.11.2011год.  мл.прокурор  при  РПСл. В.Василев  отказа да образува  досъдебно производство по подадения от мен сигнал за извършено престъпление по чл.319 от НК и прекрати пр.пр. вх.№3720/2011 год. на основание чл.1, т.3 вр. с чл.4, т.1, вр. с чл.8 от Инструкция № И89/10.03.2011год. на Главния прокурор на Р.България и Министъра на вътрешните работи. Като основен довод за това се сочи, че записът на заповед от 19.03.2002 год. принадлежи изцяло на Ибрям Мустафов и той като единствен негов притежател имал право да се разпорежда с документа и с правата, които черпи от него, по начин, определен единствено от него самия. Така прокурорът обосновава извод, че разпореждането с него не предполага  съставомерност на деяние по чл.319 от НК.

              Действително, за да е налице съставомерност по чл.319 от НК е необходимо в случая Ибрям Мустафов да е скрил, унищожил или повдредил чужд, или неизключително нему принадлежащ документ, с цел причиняване вреда на другиму или да набави за себе си или за другиго имотна облага. Тезата на прокурора, че записът на заповед е изключителна собственост на Мустафов е несъстоятелна. Противно на това, твърдя, че документът не е изключително негова собственост по следните съображения.

            На първо място записът на заповед е ценна книга, която се предава на разположение на приносителя  единствено  и с цел той да може да реализира своето вземане по надлежния ред, в съответните срокове. Срещу неговото право, стои задължението на издателя/платеца да заплати посочената сума. С издаване на изпълнителен лист  и образуване на изпълнително производство се отпочва принудително изпълнение по събиране на вземането. Така при упражняване на правата, които приносителят черпи от записа на заповед се засягат интересите на издателя, на неговите близки и въобще на обществените отношения, свързани с реда за документиране и правната сигурност, която създават документите. Ето защо, само на това основание, записът на заповед не е изключително притежание на приносителя Мустафов,  тъй като с него се засягат правата и на трети лица. В подкрепа на това е и чл.492 от ТЗ, който постулира, че при плащането платецът може / има правото/ да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че същата е платена /ал.1/, както и да иска при частично плащане, то да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка /ал.3/. Това вече е право на издателя, свързано с доказване на извършеното плащане. При

пълно плащане на сумата, притежателят дължи връщане на записа на неговия издател. Ако се следва логиката на младшия прокурор, тогава трябва да се приеме, че от този момент /от връщането му/ записът на заповед става единствена собственост на издателя. Теза, която е повече от несъстоятелна. За това дали документът е във владение на едно лице не следва да се съди, че той е изключително негово притежание. След като има основателни съмнения /потвърдено и с постановление от 07.07.2006 год.на Окръжна прокуратура Сливен/, че документът е инкриминиран /неистински/ и се дават указания за отпочване на досъдебно производство, не следва да се оставя на волята на ползващия се от него да се разпорежда със същия. Ако бъде унищожен предмета на престъплението, как ще се установи съставомерността на деянието?

            От материалите по делото се установи, че записът на заповед е скрит или поне не се знае неговото местонахождение. При доказано образувано изпълнително производство и оспорване истинността на документа, „скриването” му в случая е изцяло във вреда на  издателя, тъй като се възпрепятства същият да упражни правото надлежно да го оспори. Така приносителят с неправомерните си действия черпи права от изложеното в документа.

Съгласно т.14 от Постановление №3/23.03.1982 год. по нак.д.12/1981 год. на Пленум на ВС: „Изразът "чужд или не изключително нему принадлежащ документ" по чл. 319 НК се отнася за лицето, което има право да държи документа, да го притежава и ползува правомерно и да черпи права от него.” 

           Изложеното по-горе налага единствения извод, че след „компетентните” дейтвия на ОР Валентин Милев от ОД МВР Сливен, този документ е умишлено укрит, с което изцяло се засягат правата на сочения за негов издател – д-р Йордан Дяков. Предвид изложеното, намирам, че са налице достатъчно данни за съставомерност на деянието по чл.319 от НК. В подкрепа на моето твърдение за наличието на съставомерност на описаното деяние е и Решение от 14.05.2003 по гр.4123/2002 год., IV Б отд., на СГС, оставено в сила с решение по гр.д.№1773/2003 год., ТК, II отд. на ВКС, в което се разглежда иск по чл.97, ал.4 от ГПК /отм./ за установяване на престъпно обстоятелство по чл.319 от НК – унищожаване или скриване на банков акредитив. Банковият акредитив, така както и записа на заповед представлява едностранно сделка – писмено волеизявление за заплащане на определена сума по поръчение и за сметка на свой клиент.

           Предвид гореизложеното Ви Моля, Уважаеми Господин Окръжен Прокурор, да отмените отказа на СРП и върнете случая с указания за образуване на.

досъдебно производство и започване на разследване по случая. В  случай че се прикриват направените престъпления от страна на прокуратурата ще се обърна към по Виша инстанция и до ЕС

    09.12.2011год.                                                  С уважение:.............                                                                                                                                                          .......................................

гр. Сливен                                                          /Живко Ж. Бъчваров/

            Сигнал от Вальо Дяков

                                                            кликнете върху сигнала!

                                                         кликни върху жалбата!

          

                                                  кликни върху постановлението!

                                                                                           ЧРЕЗ

                                                                           РАЙОННА ПРОКУРАТУРА

                                                                           СЛИВЕН

                                                                           преп. с вх.№3700/2011 год.

                                                                           ДО

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА

СЛИВЕН

Ж      А   Л    Б     А

От Мариана Айдарова, адвокат към Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес –  гр.София, пл.”България” №X, ет.X, офисX, тел.XXXXXXX, пълномощник на Валентин Йорданов Дяков.

Срещу:  Постановление от 08.11.2011 год. на прокурор М.Радева за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване преписка с вх.№3700/2011 год. по описа на РПС.

            

         Правно основание:  чл.213,  ал.2 във вр. с чл.200 от НПК

        

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН / ГОСПОЖО  ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР,

Получих Постановление от 08.11.2011 год. на прокурор Милена Радева, с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и прекратена преписка с вх.№3700/2011 год. по описа на РПСл.  Последната е образувана по сигнал за извършени престъпления от общ характер от лицата – Ибрям Мустафов Алиев и Димитър Григоров Григоров.

Намирам отказа на прокурора  основаващ се на чл.24, ал.1, т.6 НПК за незаконосъобразен в тази му част  и обжалвам същия пред Вас по изложените по-долу аргументи.

В жалбата си сме сезирали органите на досъдебното производство за ново обстоятелство – решение на ВКС, което опровергава изводите на прокуратурата в прекратителното постановление  от 28.05.2005год. , че документът  /договор за прехвърляне на 175 дружествени дяла в САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ООД , гр.Сливен  не е истински/.  ВКС, след назначени единична и три тричленни експертизи обосновава извод, че подписът не е положен от Валентин Дяков, а договорът е обявен за нищожен, поради липса на съгласие.

Този, неизяснен от прокуратурата момент, е нов и категорично навеждащ на извод за извършено престъпление. Наличието на постановление за прекратяване, издадено преди решението на ВКС, не може да бъде основание за отказ от наказателно преследване само защото прокуратурата не е успяла да установи по-рано, че този документ не е неистински. Ето защо е налице ново основание за започване на наказателно производство, без значение, че срещу Ибрям Мустафов е водено досъдебно производство №12/2003 год. за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НПК.

Наред с това, не е налице влязло в сила прекратително постановление, тъй като то не е връчено на посочения от В. Дяков адрес, нито на адреса, на който той е регистриран. Видно от обратната разписка същото е връчено на трето лице, което не е  посочило в какво качество приема документа /наруш. на чл.160, ал. 7 от НПК-отм./ и което не е  поело задължение да предаде връчения му акт / наруш. на чл.160, ал.6 НПК отм./ За  постановлението за прекратяване научихме едва след справка през октомври 2011 год. в деловодството на  прокуратурата от близък на Валентин Дяков и сме обжалвали същото пред Районен съд Сливен. Предвид липсата на данни за надлежно връчване не е налице влязло в сила прекратително постановление, поради което отказът на прокурор М.Радева, основаващ се на чл.24, ал.1, т.6  е незаконосъобразен в тази му част.

Отделно от горното, сигналът съдържа данни за извършено престъпление и от нотариус Димитър Григоров. За него на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК отново е отказано образуването на досъдебно производство. Сочи се, че с постановление от 09.07.2008 год. по прехиска с вх.№2301/2008 год. вече е направен отказ от образуване на производство срещу лицето по чл.217, ал.1, чл.308, ал.2 и ал.3 и чл.309, ал.1 от НК.     

 Следва да се отбележи отново, че постановлението от 09.07.2008 год. на РПСл по жалба с вх.№2301/2008 год. на В.Дяков, също не е връчено нито на него нито на упълномощено от него лице, предвид което важат изложените по-горе аргументи.

         След промените в НПК в сила от 28.05.2010 год. посочената от прокурора разпоредба на чл.24, ал.1, т.1 от същия съдържа две основания, които изключват образуване на наказателно производство, респ. неговото прекратяване - деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В обжалваното постановление не се сочи, на коя от двете разпоредби се основава отказът, с което безспорно същият е назаконосъобразен с оглед на това, че не сме запознати с мотивите на прокурора.

         Не мога да не отбележа и че в обжалваното постановление прокурорът е отбелязъл, че прилага и двете постановления, цитирани в неговия отказ, но нито едно от тях не е приложено. На стр.1 и 2 отбелязва : „ Прилагам” копия от постановления..... , но такива в действителност не са приложени. Дали по този начин не са връчени и на доверителят ми??

         УВАЖЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР,  предвид изложените факти и на основание чл.213, ал.2 от НПК да отмените постановление от 08.11.2011 год. на РПСл. по преп. с вх.№3700/2011 год. и да разпоредите образуването на досъдебно производство и започване на разследване по случая.

гр. София                                                      С  уважение:......................

18.11.2011 год.                                                             /адв. Мариана Айдарова/

На 15.08.2006г. почина д-р Йордан Тодоров Дяков от създадената корупция в съдебнага система, която от 2001г. умишлено прикриваше истината, като приживе многократно повтаряше,че се прикриват престъпленията от корупционата прокуратура и един турчин, те унищожха  един кадърен специалист! Този специалист е дал 13000 живота за нашия Сливен!!!
Същите  прокурори и  съдии  който тогава умишлено отнеха болницата на д-р Дяков сека те не искат да признаят вината си. Приканвами СЛИВЕНСКИЯ СЪД И ПРОКУРАТУРАда си направят самоотвод защото за тези корупции ще дъбе запознато Европейското законодателство!!!

Делото което доказва на кой са подписите!!!

СПОМЕНИ ЗА д-р ДЯКОВ специалист акушер гинеколог, през 1956 г. до 2006  г. в град СЛИВЕН

Вие имате възможността да прочетете публикациите извадени от архивите на вестник  „Сливенски новиви”, в който  доктор Дяков още тогава направи изказвания, но  прокуратурата трябва да  се вникне в истиността. Прокуратурата тогава вестници не четеше, нито и интернет използаше, на нея и бяха по-важни парите които и дават, а не съдбата на един специалист, който е дал много за прирастта на Сливен. Нямаше жена да не потърси доктор Дяков за проблемите си и той да не и помогни, въпреки че тогава законите на комунизма бяха сурови. Той беше доктора, който извади от патологията захвърлена  бремена жена и я спаси с детето, но за това получи отрова от д-р Митков, която той не погълна благодарение на неговата медецинска сестра, която му събори чашата с кафето и той не можа да я изпие, но стресиран от случая лежа в Раднево. Той  спаси родилка във влака и детето, когато турците сложиха бомба  в тунела на  гара Бухово. Вие  това прочетете и истината разберете как прокуратурата благородниците унищожава, а мутрите с парите уважава и сега в същия дух продължава!!!

Делото  което доказва на кой са подписите!!!

Решение на Окръжен Съд- Сливен №612 от 2004 год. , доказващ че подписа не е на Валентин Дяков!

ВКС  от 16.03.2007г. оставя в сила решението от 17.10.2005г. постановено по гр.д.№612/2004г.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО!!!

На 15.08.2006г. почина д-р Йордан Тодоров Дяков от създадената корупция в съдебнага система, която от 2001г. умишлено прикриваше истината, като приживе многократно повтаряше,че се прикриват престъпленията от корупционата прокуратура и един турчин, те унищожха  един кадърен специалист! Този специалист е дал 13000 живота за нашия Сливен!!!
Същите  прокурори и  съдии  който тогава умишлено отнеха болницата на д-р Дяков сека те не искат да признаят вината си. Приканвами СЛИВЕНСКИЯ СЪД И ПРОКУРАТУРАда си направят самоотвод защото за тези корупции ще дъбе запознато Европейското законодателство!!!

                                Jivko Jelev Bachvarov

           

СПОМЕНИ ЗА д-р ДЯКОВ специалист акушер гинеколог, през 1956 г. до 2005  г. в град СЛИВЕН

http://sl-news.sliven.net/arhiv/2004/02/obshtestvo/obshtestvo_6.htm

САГА

За цинизма и корупцията в съдебната система, прокуратурата и... още нещо!

Вие имате възможността да прочетете публикациите извадени от архивите на вестник  „Сливенски новиви”, в който  доктор Дяков още тогава направи изказвания, но  прокуратурата трябва да  се вникне в истиността. Прокуратурата тогава вестници не четеше, нито и интернет използаше и интересуваше, на нея и бяха по-важни парите които и дават, а не съдбата на един специалист, който е дал много на майките за прирастта на Сливен. Нямаше жена да не потърси доктор Дяков за проблемите си и той да не и помогни, въпреки че тогава законите на комунизма бяха сурови. Той беше доктора, който извади от патологията захвърлена  бремена жена и я спаси с детето, но за това получи отрова от д-р Митков, която той не погълна благодарение на неговата медецинска сестра, която му събори чашата с кафето и той не можа да я изпие, но стресиран от случая лежа в Раднево. Той  спаси родилка във влака и детето, когато турците сложиха бомба  в тунела на  гара Бухово. Вие  това прочетете и истината разберете как прокуратурата благородниците унищожава, а мутрите с парите уважава и сега в същия дух продължават, те още са живи и здрави в прокуратурата, като убиици стоят там и защитават взетите пари тогава!!!

САГА

Преди време няколко сливенски вестника публикуваха отвореното писмо на Ибрям Алиев Мустафов под заглавие "Истината за болницата на д-р Йордан Дяков" Длъжен съм да отговоря, защото няма да бъда спокоен пред себе си и няма да си простя пред хилядите сливенски граждани, които прегърнаха каузата и застанаха зад мен, ако не отговоря на откровеното безсрамие, което струи от казаното от Ибрям Мустафов.
Отговорът на Ибрям Мустафов е изцяло манипулативен като се състои от няколко фрагмента истина, гарнирани с полуистини и откровени лъжи.
Едно от твърденията на Ибрям Мустафов гласи следното:"след въвеждане в експлоатация на болничното заведение, вътрешната ревизия показа, че вложените от д-р Дяков и сина му Валентин средства възлизат едва на 5 % от общата стойност на строителството…"/ болницата е от1992г. и е с най -голяма раждаемост до 2001г/ Каква е тази вътрешна ревизия, установила такова процентно съотношение на вложенията в строителството? Кой я извърши? Назначената от Ибрям Мустафов счетоводителка. Какво доверие може да й се има? Тази болница не е възникнала на празно място. Тя е работила и преди започването на строежа и е оборудвана по съответния начин и завоювала много широк кръг от пациенти. Строежът на новата сграда започнахме през ….. 2000 г., а Ибрям Мустафов се включи едва през август 2001 г. Общоизвестен факт е, че стойността на едно търговско предприятие се определя от съвкупността на всички права, задължения и фактически отношения, включително фирма, търговско име, личен и професионален авторитет на лекарския персонал, клиентела, като последните компоненти са особено важни при оценката на едно лечебно заведение - търговско дружество. Всички те притежават стопанска ценност към трети лица, породени са от определена търговска експлоатация и са обхванати от обектноориентираната дейност на предприемача. Защо в такъв случай Ибрям Мустафов днес хвърля твърдението за обидните 5 %, след като неколкократно в хода на преговорите помежду ни е признавал пред мен и в присъствието на моите адвокати, че реалният ми принос е от 150 000 до 200 000 лева?
По повод твърденията, че са изповядани едновременно сделките по прехвърляне на дялове от капитала на Медицински център "Св. Димитър" и от капитала на Специализираната АГ-болница "Св.св. Константин и Елена" мога още един път категорично да заявя, че както аз, така и синът ми Валентин Дяков не сме подписвали договори за прехвърляне на дялове от капитала само на Медицински център "Св. Димитър" ООД на 13.12.2001 г. Що се отнася до прехвърлянето на 175 дяла, представляващи 35 % от капитала на Специализираната АГ-болница "Св.св.Константин и Елена" от Валентин Дяков на Ибрям Мустафов, такова не е било осъществявано по изисквания от закона ред нито на 13.12.2001 г., нито на друга дата./ в делото от ВКС не признава подписа, а прокуратурата признава защото с некадърна съдебна система в Европа няма да влезиме/ Не сме могли да атакуваме по-рано тази "сделка", защото не е имало как да знаем за нея преди общото събрание на болницата, проведено на 29.11.2002 г., на което Ибрям Мустафов заяви, че притежава 75 % от капитала.
"Нека да оставим съдебните органи да работят нормално…"/тя свърши, но прокуратурата със същите, ще продължи до когато главния прокурор не ги премахне/- призовава Ибрям Мустафов. Това също звучи цинично, защото именно Ибрям Мустафов и неговите защитници правят всичко възможно за забавяне на процеса. Достатъчно е да се посочи само отлагането на съдебното заседание на 19 ноември т.г., когато едновременно се оказаха болни /?/, както Ибрям Мустафов, така и двамата му адвокати. Отдавна е известно, кой има полза от протакането на съдебните процедури.
"За гражданите на Сливен е по-важно друго…,-заявява Ибрям Мустафов" и сипе куп уверения, че "най-модерната болница в града по акушерство и гинекология "Св.св.Константин и Елена" работи и ще продължава да работи и ще осигурява най-добро и висококачествено обслужване". / прокурорите да се заитересуват, кага е закупена техниката и от кого/Въпреки уверенията към гражданите на Сливен и дори още преди да изпрати отговора си в местната преса, Ибрям Мустафов на 14.11.2003 г. замени болницата за апартамент в гр.Търговище, а на 09.12.2003 г. входира във фирмения регистър на Сливенски Окръжен съд и заявление за преместване на седалището на фирмата също в гр.Търговище. Така че, преценете сами, сливенски граждани, дали да дадете вяра на подобни обещания.

С уважение:
д-р Йордан Дяков 
Делото към днешна дата 10.10.2010 г. е приключило на най-висшата инстанция ВКС и е в полза на покойния специалист д-р Йордан Дяков - Акушер-гинеколог 
Действащите лица за отнемането на болницата се оказаха от ВИСШИТЕ ЕТАЖИ,  лица заемали корупционни места във властта, по-етажите на съдебната система и общинската управа на градът ни в СЛИВЕН
На лицата ще бъдат изнесени имената , ще бъдат запознати гражданите на общината и ще се разпространени до всички медии и  пратени материалите до ЕС
 
ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ ОТ СЪДА И ОБЩИНАТА ЩЕ ГИ ВИДИТЕМагдалена Данчева и Младен Донев  представят съдебно решение, подписано от съдия Мартин Данчев, с което бе вписано прехвърляне на 35 % от капитала на болницата от сина ми Валентин Дяков на Ибрям Мустафов.  Мартин Данчев е  съпруг на адвокат Магдалена Данчева, тясно свързана с интересите на съдружника Ибрям Мустафов.

 Мария Григорова председател на Общински съвет-Сливен , тя дава лъжливи показания по делото. /показанията се намират в гр.д. 
7612/2004 г. на Окр.С. Сливен/

 Сливенския нотариус Димитър Григоров е фалшифицирал нотариалния акт по продажбата на болницата.  Димитър Григоров работи в една кантора със съпругата си Мария Григорова,  шеф на общинския съвет в Сливен.
На 6 месеца лишаване от свобода, заменени с 1 година изпитателен срок е осъден сливенският нотариус Димитър Григоров, Григоров е осъден по чл. 311 от НК за невярно удостоверяване, същия  е случая за болницата.
РЕШЕНИЕТО на Върховния Касационен Съд  не подлежи на коментар

                                Jivko Jelev Bachvarov

СПОМЕНИ ЗА д-р ДЯКОВ специалист акушер гинеколог, през 1956 г. до 2005  г. в град СЛИВЕН

http://sl-news.sliven.net/arhiv/2003/42/obshtestvo/obshtestvo_6.htm


Стигна се дотам, да не мога да работя в болницата, която създадох

Вие имате възможността да прочетете публикациите извадени от архивите на вестник  „Сливенски новиви”, в който  доктор Дяков още тогава направи изказвания, но  прокуратурата трябва да  се вникне в истиността. Прокуратурата тогава вестници не четеше, нито и интернет използаше, на нея и бяха по-важни парите които и дават, а не съдбата на един специалист, който е дал много за прирастта на Сливен. Нямаше жена да не потърси доктор Дяков за проблемите си и той да не и помогни, въпреки че тогава законите на комунизма бяха сурови. Той беше доктора, който извади от патологията захвърлена  бремена жена и я спаси с детето, но за това получи отрова от д-р Митков, която той не погълна благодарение на неговата медецинска сестра, която му събори чашата с кафето и той не можа да я изпие, но стресиран от случая лежа в Раднево. Той  спаси родилка във влака и детето, когато турците сложиха бомба  в тунела на  гара Бухово. Вие  това прочетете и истината разберете как прокуратурата благородниците унищожава, а мутрите с парите уважава и сега в същия дух продължава!!!

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ВСС НА РБ И
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
АНТОН СТАНКОВ
София,ул."Съборна"№ 9
ДО ГРАЖДАНИТЕ НА СЛИВЕН
чрез вестник "Сливенски НОВИНИ"

Уважаеми Господин Станков, Скъпи съграждани,
Моето име е Йордан Тодоров Дяков. Моля ви, чуйте моята изстрадана изповед. Завърших Медицинска Академия - София през 1954 г. и 9-месечен курс по Акушерство и гинекология през 1956 г. в АГ-Клиника "Майчин дом" - София. Специализирах акушерство и гинекология в НИАГ - София.
В продължение на близо 50 години работих на различни места в България, а също и в Мозамбик, Сирия, Тунис. Мисля, че съдбата предопредели до края на дните си да помагам да се ражда живот. Под мое ръководство извършваха оперативна дейност, благодарение на което получиха специалност по акушерство и гинекология повечето от колегите в Сливен, които сега са утвърдени специалисти. Няма да е пресилено да кажа, че всяка втора жена в нашия край се е обръшала към мен за помощ.
Реших да реализирам усвоените през годините професионален опит и умения в свободна практика и през 1993 г. наех сграда, която след едногодишен ремонт беше пригодена за нуждите на болнично заведение със съответните гинекологични кабинети, операционни зали и болнични стаи, и оборудвана с всички необходими материали и апаратура. Всичко това постигнах със собствени средства. Осигурих близо 30 работни места - акушерки, лекари, санитарки, регистратори, счетоводител, охрана и друг помощен персонал.
През 1999 г. започнах строеж на собствена сграда, а през 2000 г. заедно с моя син Валентин Дяков като съдружници регистрирахме АГ-болница "Св.Св. Константин и Елена" управлявана и представлявана от мен. Министерство на здравеопазването издаде на болницата разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ-250/11.07.2001 г.
Тъй като голяма част от наличните ни средства бяха изхарчени за строежа и съответното медицинско оборудване, а желанието ни бе, колкото е възможно по-скоро да бъде завършена сградата на болницата, през месец август 2001 г. приехме за съдружник Ибрям Алиев Мустафов, който закупи от мен дялове в размер на 40 % от общия капитал на дружеството.
На 06.11.2001 г. новата сграда на болницата бе открита и аз посветих силите си на лечебната дейност. Малко след това по необясними за мен причини отношението на съдружника Ибрям Мустафов към мен и сина ми рязко се промени. Веднъж Ибрям Мустафов дори ме заплаши, че синът ми ще ме види в гроба. Причина за това беше конфликт между мен и счетоводителката на дружеството - Ива Колева, негова близка, която лично и в присъствието на хора от персонала ми заяви, че ще бъда изхвърлен на улицата. През цялото време се старах дейността ми да бъде посветена изключително на болницата. Парлалелно с това обаче констатирах, че съдружникът Ибрям Мустафов поставя на преден план само собствените си интереси. Още преди началото на нашето съдружие Ибрям Мустафов използваше услугите на адвокатите Магдалена Данчева и Младен Донев. По негово настояване те започнаха да обслужват и дейността на дружеството.
На 29.11.2002 г. проведохме общо събрание на съдружниците. Присъстваха като консултанти на Ибрям Мустафов адвокатите Магдалена Данчева и Младен Донев, а като консултанти на мен и сина ми Валентин Дяков-адвокатите Маргарит Ганев и Евгения Деянова. Когато пристъпихме към гласуване, Ибрям Мустафов се легитимира като съдружник, притежаващ 75 % от капитала на болницата и представи съдебно решение, подписано от съдия Мартин Данчев, с което бе вписано прехвърляне на 35 % от капитала на болницата от сина ми Валентин Дяков на Ибрям Мустафов. Това осигури на Ибрям Мустафов безпрепятствената възможност еднолично да вземе решение да ме освободи като Управител на дружеството.
Ние изразихме недоумението си, и още тогава стана ясно, че вписаното обстоятелство не отговаря на действителността и на развитието на нашите отношения като съдружници. Тъй като гр. Сливен е относително малък град, в който семейното положение е добре известно на обществеността, не можеше да не ни направи впечатление, че представи съдебно решение, подписано от съдия Мартин Данчев, с което бе вписано прехвърляне на 35 % от капитала на болницата от сина ми Валентин Дяков на Ибрям Мустафов.. Още по-важно е да се отбележи, че той е съпруг на адвокат Магдалена Данчева, тясно свързана с интересите на съдружника Ибрям Мустафов и присъстваща в това си качество на събранието. Освобождаването ми като Управител на болницата не почиваше единствено на гласуването с дялове, вписани с това съдебно решение. Ние заявихме, че каквото и да било решение, взето на това събрание, гласувано със 75 % на Ибрям Мустафов няма да бъде законно, защото той не е титуляр на тези дялове. Но особено скандално беше гласуването по точка трета от дневния ред, озаглавена "Избор на управители" и взетото по нея решение "за освобождаването ми като управител". Затова в протокола ние със сина ми сме формулирали особено мнение.
Незабавно предявихме пред Районния съд иск за прогласяване нищожност на "договора" за прехвърляне на дружествени дялове между Валентин Дяков и Ибрям Мустафов поради неистинност на подписа, положен под името на В.Дяков, както и поради нищожност на нотариалните действия. Отделно пред СлОС предявих иск за отмяна решението на Общото събрание от 29.11.2002 г. за освобождовонето ми като Управител на дружеството. На 01.04.2003 г. СлОС - Фирмено отделение наложи обезпечителна мярка "СПИРАНЕ НА ВПИСВАНИЯТА по партидата на дружеството ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВАТА ПО ДВЕТЕ ДЕЛА".
Въпреки това на 08.08.2003 г. съдия от СлОС ВПИСА в търговския регистър свалянето ми като Управител на дружеството. Отново трябваше да се браня срещу незаконните действия на съда. Подадох иск пред Окръжен съд да се установи недопустимост на вписването и да бъде заличено от търговския регистър обстоятелството, че ме освобождават като Управител на болницата. Без всякакво законово основание, този път съдът с "разпореждане" ми отказа разглеждането на този толкова значим спор. Обжалвах отказа пред Бургаския Апелативен съд, който все още не се е произнесъл по жалбата ми.
/Към днешна дата 10.10.2010 г. Бургаския Апелативен съд се е пройзнесъл по жалбата, като  определи: "ОТМЕНЯ определението от 13.12.2002 г. по гр. д.№712/2002 на Сл0С,  делото е приключило на най-вишата инстанция ВКС и е в полза на покойния специалист д-р Йордан Дяков - Акушеро-гинеколог
Делото, което е висящо пред РС към момента, е във фаза по доказателства. В съдебното заседание, проведено на 30.06.2003 г. беше представена и изслушана експертиза, която се произнесе с категоричния доказателствен извод, че подписът, положен върху договора за прехвърляне на дружествени дялове в размер на 35 % от капитала на болницата НЕ Е НА Валентин Дяков. Следващото съдебно заседание е насрочено за 29.10.2003 г.. Само шест дни преди това и при наложена обезпечителна мярка "спиране на вписванията…", по един абсурден начин беше извършена ПОРЕДНАТА недопустима намеса в развитието от страна на съдията Мартин Данчев, който с решение вписа вече и изключването - моето и на сина ми Валентин Дяков като съдружници.
Делото пред РС, ще има вероятно още дълго развитие. Предстои решаването му в първа инстанция, а след това вероятно ще бъде и обжалвано и така до изчерпване на възможностите по нашето триинстанционно производство. Затова обезпечителната мярка гарантираше, че заварените към момента на започването на това дело отношения, както между съдружниците, така и между тях и дружеството няма да бъдат променяни докато делото не приключи с влязъл в сила съдебен акт. Това не беше изпълнено. Вече два пъти Сливенският Окръжен съд пренебрегна обезпечителната мярка, която сам наложи.
Вследствие на всичко това се стигна до положението аз самия да не мога да работя в болницата, която сам създадох. При очаквания от сина ми и от мен положителен резултат и възтържествуване на справедливостта, ефектът ще бъде, че Ибрям Мустафов не само ще бъде лишен от придобитите от него по измамен начин 35 % от капитала на болницата, но и ще са налице всички необходими по закон предпоставки за неговото изключване. А след ЦИНИЧНАТА НАМЕСА на представителя на правосъдието Мартин Данчев, се оказа, че изключени сме аз и сина ми и че дружеството е овладяно еднолично от Ибрям Мустафов с всички най-тежки последици от това - Започна чистка на персонала, като бяха засегнати най-подготвените специалисти, които бяха уволнени. Но може би най-важната от всички последици е името на болницата, което винаги е било неразривно свързано с моето професионално име. На мен не ми е безразлично, когато пред очите ми граденият авторитет се срива, защото болницата не е само сграден фонд или оборудване, а е преди всичко личностно и професионално присъствие.
И до днес не е ясно, как се допусна в Сливенския съд, съдия от Наказателно отделение да постановява решения по фирмени дела. Как делото се оказа разпределено на съдията Мартин Данчев-съпруг на адвокатката на Ибрям Мустафов? Как съдията Мартин Данчев, след като се е счел компетентен да се произнесе, не е забелязал, че липсва протокол от Общо събрание на съдружниците, от който да е видно, взето ли е такова решение за прехвърляне на дружествени дялове?
Благодарение на всичко това се обезсмисля целия ми живот, защото въпреки, че години наред съм се трудил и върху мен се крепи авторитета на цялата болница, аз се оказах първо освободен като Управител, а след това - изключен и като съдружник. А съдбата на болницата, на целия ми живот се предостави в ръцете на Ибрям Мустафов, който никога не е бил в допир с лечебната дейност и здравеопазването. Съдебната система в града се оказа в защита на нечии користни интереси. И се поставя въпросът, когато аз спечеля делото, което ще е основание именно Ибрям Мустафов да бъде изключен като съдружник, какво ще ни бъде възстановено от съда? Как тогава съда ще ми даде защитата, която днес ми е нужна? И когато делото приключи, чия отговорност ще ангажираме тогава, кого ще съдим ние за накърнените си вследствие действията на съда права? Държавата? Защото тогава именно държавата ще носи отговорност за действията на своя магистрат Мартин Данчев?
Ето защо, Господин Станков, се обръщам към Вас като Министър на правосъдието и Председател на Висшия съдебен съвет на РБ с молба да бъде извършена проверка за нарушенията, извършени от съдията Мартин Данчев при изпълнение на служебните му задължения, както и за действията му в нарушение на правилата на професионалната етика и за нарушаване на положената клетва в името на народа да бъде безпристрастен, обективен и справедлив.
Обръщам се и към вас, колеги, с които години работим, към всички сливенци, които ме познават, към неподкупните пера на журналистите от града, помогнете ми, подкрепете ме! Лишават ме не от болницата, а от смисъла на живота ми. Защото дори и последната глътка въздух, която ми остава, може да бъде сладка, ако помагам на раждащия се живот.

д-р Йордан Дяков - Акушеро-гинеколог

                                Jivko Jelev Bachvarov